На път

Време е да вържа вързопче с безвремие
и да го метна небрежно през рамо.
Недей да ме мислиш – знай, че добре ми е
без излишност, с най-нужното само.
Добре де, ще взема и малко багаж,
но няма съвсем да я пълня торбата.
Ще взема надежда и много кураж
и ето ме, идвам да срещна съдбата.
На тръгване взех си и петте правила –
от днес официално мои закони:
Първо: Живей за мига!
И второ: Не си поставяй окови!
Знай, всяко „после” е измамна илюзия,
всеки план е хазартна игра,
всяко „не мога” завършва със „губя се”
и всяко „обаче” е вече финал.
Трето: Повече никакво бързане.
Спри се да впрягаш сърцето в галоп!
В бързината забравяш, че цялото търсене
не вън, а вътре в тебе се случва. И хоп –
осъзнаваш, че щастие – това е безвремие,
баланс между синьо и жълто,
трепет, усмивка, спокойно вълнение
и в нечия топла прегръдка да бъдеш за дълго.
Наред е и правило четири: Обичай!
И недей да пропиваш сърцето в съмнения.
От страха съблечи го и в любов го обличай!
Забрави за съвети и хорските мнения.
Последното правило пето:
Живей живота със страст!
Каквото е дадено, вече е взето.
Помни: Бъди всичко коз, не всичко пас!
Педала до дупка и стигни своята граница,
а после мини ѝ отвъд!
И ще видиш как неусетно и леко накрая
ще крачиш сияейки по своя си път…