Тайланд: хора, пътища и джунгла

 

_MG_8951Пътуваме… Във влак от Бангкок до Шанг Май, 3-та класа. Във вагона сме единствените извънземни, тоест не-местни. Туристите са разпределени в първа и втора класа, където има климатик и легла. Но аз съм повече от щастлива точно тук! Влакът е невероятен – точно от този тип, който познавам от старите филми! Прозорците са широко отворени навсякъде, а на мен ми липсва само една шапка с широка периферия, рокля на бели точки, кожен куфар и някой бледен момък, стоящ с влажни очи на перона, на който да махам с кърпичка от прозореца на влака, докато той потегля на дъъълъг път…

Е, моят бледен момък седи срещу мен в купето и чертае, и пише в своята книжка, а аз до сега просто си блеех през прозореца, махах и се усмихвах на хората, през които минавахме – точно като 5-годишна хлапачка – развявах коси през прозореца и просто се наслаждавах на вятъра…

И картинката щеше да бъде наистина прекрасна, ако не виждах как периодично от някой и друг прозорец пред мен не се подава ръчичка и не хвърля пластмасовиови опаковки, пластмасови чинийки, пластмасови бутилки и въобще всякакви други буклуци, започващи най-вече с “пластмасови”…

“Свиквай!” – казва Томаш – “В България да не е по-различно? Пътувала ли си с влака от София до Перник? Е, те такива планини от боклук никъде другаде не съм виждал на живо…” Прав е, за съжаление, но нито искам да свиквам, нито тая мисъл ми действа успокоително. Както и да е… всичко останало ми се струва прекалено хубаво в момента, за да насочвам мисли и думи в тази насока.

Е, след вече 2 часа блеене и веене на коси през прозореца, реших и аз да се заема с писателска дейност и да формулирам в думи някое и друго впечетение от досегашното ни пътуване, а именно от последната седмица…

Тъй като обаче аз лично пътеписи не обичам да чета, то такива не обичам и да пиша.

Предпочитам да пиша за хора и усещания… Защото без значение къде си, това което остава в сърцето и душата от всяко едно пътуване е не водопад, плаж, музей или красив, златен храм, а споделена усмивка, взаимно преживяване или емоция. Всичко друго избледнява в съзнанието с времето или остава поробено в пиксели.

За сега сме точно една седмица в Тайланд, от които половината прекарахме в Банкок, другата в Качанабури. За Банкок няма да пиша много, защото впечетленията ми от там се събират в три словосъчетания:

1. Туристи “Банко(к)-мати
2. Божествено вкусен Па-Тай за 0,90 €
3. Да живее Кралят!

И не че не другите места тия три неща не важат де.. важат си в пълна сила, в Бангкок обаче  като “извънземен” ти ги чувстваш, ти ги дишаш, ти ги живееш!

Предпочитам да разкажа повече за провинцията Качанабури, където на мен лично много повече ми допадна от Банкок! Там е джунгла, там са реки, планини, пещери и водопади!

IMG_8867_MG_8874_MG_8864_MG_8662_MG_8661_MG_8658

И резорти…..

За наш късмет обаче нашата къща за гости беше различна! Беше толкова, толкова красиво местенце! (Sam’s Jungle House, 6€ на човек в двойна стая) Къщата беше огромна, но ние бяхме единствените гости в нея! Изглеждаше сякаш на времето е била по-посещавана, но сега е като мистична, самотна, каменно-дървена постройка, обградена от огромни дървета, палми и бамбук. Спокойно, прохладно и адски красиво място, на което с удоволствие бих се върнала пак.

20151128_135936_MG_8790_MG_8678IMG_8754А най-прекрасното нещо в нея беше тайландското младо семейство, което се явяваше като домакин на къщата – Уау-уау, Май и малката двугодишна принцеска Ом-Син! Уау-уау и Май бяха някъде около нашата възраст – усмихнати и комуникативни, макра и почти да не говореха английски! Комуникацията ни протичаше сякаш играхме на Асоциации – с жестове и демонстриране на действия! Първата вечер, която прекарахме там, беше голям тайландски празник, на който при пълнолуние всеки отива на някоя река и пуска запалена върху бамбуково пънче, окрасено с бананови листа и цветя, свещ! Това се прави от благодарност към водата и носи плодородност и късмет през следващата година. Уау-уау направи и за нас една такава специална свещ и заедно отидохме на реката да изпълним ритуала!

_MG_8681_MG_8685
Четири дни прекарахме там. Аз се влюбих в малката красавица Ом-син, която постоянно беше покрай нас.

_MG_8755

И ето за това говоря… водопадите и джунглата бяха красиви, но милион пъти по-красиви бяха усмихнатите лица на тримата сладури, които се подписаха в паметта ни.

Следваща спирка: Шанг Май…

_MG_8948

 

 

10 години „германизация“ и един важен урок (to take away)

tumblr_mn3vh8dUIH1rax7lwo1_500

Днес, тъй както всеки ден през последните няколко години, чакайки трамвая на път за работа, ми светна, че точно  през този месец, точно преди 10 години, точно същата аз с леко по-къса коса, слезе от автобус Юнион-Ивкони от София на централна гара Кьолн.

Метнах си аз сака на рамото и първо поахках 5 минути при вида на грамадната кьолнската катедрала, стърчаща до гарата. После се освестих и ето ме на:

Грънч-тийнейджърка преминава официално в модус “зряла жена на 18”!

Разбира се, това си е голяма отговорност и шега не бива. За щастие или нещастие обаче аз бързо влязох в ролята си на “зряла жена”, най-малкото защото всички непознати се обръщаха към мен с “Вие” и по всички институции бях наричана “Фрау СмилЕфа” или с други думи “госпожо Смилева”. Яко, а? Веднага написах едно писмо (истинско, хартиено, написано на ръка!) до най-добрата си приятелка да ѝ разкажа за вълнението!

И така започна моят втори етап от живота или както аз обичам до го наричам “голямата германизация”…

Учех немски, решавах интеграли и производни в университета, оптимирах ли оптимирах какво ли не с дълги математически уравнения, пих бири по парковете, пях карнавални песни и се клатех в такт, анализирах Дарвин и еволюцията, преразглеждах екзистенциалния въпрос хиляди пъти, танцувах еуфорично, забърквах чевръсто коктейли зад бара, научих как се смята стойността на търговската марка, що е микро-застраховка, как се планува ефициентно и още 1001 глупости… Влюбвах се, разлюбвах се, спах, готвих, ядoх, учих, работих и ето как 10 години се търкулиха като кълбенце от прежда!

И може би сега си мислиш: “Мен това какво ме вълнува, жено?!”

Но чакай, аз имам още какво да ти кажа. Днес, в деня на голямата ретроспективна равносметка, аз слагам със замах “мъдрата” шапка и почвам да раздавам житейски уроци на аванта! О, да, научих и други неща, не само как се пеят кьолнски карнавални песни и смятам, че това, което ми се върти в глата от известно време насам, е есенциална храна за размисъл за всеки един от нас.

Става въпрос за толерантността – думичка, с която точно германците имат особено специална връзка.

Толерантност по отношение на произход, цвят на кожата, религия, сексуална ориентация, начин на живот и така нататък. Даа, да.. банална тема! И все пак толкова актуална, че ми се иска да изкрещя!

Немците, както е всеизвестно, нямат особено толерантно минало. Днес обаче чуваш в трамвая поне 5 различни езика, срещаш ежедневно еднополови двойки, забулени жени и всеки един има поне по един близък приятел с различен цвят на кожата. Дали е фасада? Дали е театър? Че на кого му дреме!? Нали хората се чувстват свободни да изразят себе си!

Сега се пренасям в България и…

омразата по отношение на братята роми е огромна
(но и оправдана, защото те са заплаха за нас и нашата икономика, която иначе би била в разцвета си!)

гей-парадите биват превърнати в бойно поле
(но оправдано, защото хомосексуалистите са заплаха за нас, нашата потентност и шансовете ни за размножаване!)

джамиите са неодухотворен враг номер едно на българския православно-християнски народ
(оправдано, защото те са заплаха за нас, нашия Бог и за съхранението на нашата религия, култура и национална идентичност!)

Ахх, колко би било съвършено, ако ги нямахме всичките тези проблеми, заплахи и препъни-камъчета, нали?

Само си представи: Не само, че България щеше да бъде сила номер едно икономически, но и хората щеше да са по-щастливи (няма да има кой да мразим) и далеч по-добри (все пак православни християни, нали така? Не някакви си там мюсулмански терористи, я…).

ЖИВОТ ПРИКАЗКА ТИ КАЗВАМ! Но за съжаление реалността е друга и ние трябва да се обединим, защото ТЕ готвят жесток конспиративен план срещу нас и мислят да ни унищожат бавно и мъчително! Да ни превземат от ядрото, така да се кажа! Страшно си е, брат! Аз без национална идентичност, губя смисъла на своето съществуване! Мразя ги тия и това е! Да се махат! Всяка жаба да си знае гьола, аама ха!

Нека тук сложа точка на иронията и се върна за кратко към Германия с малко по-сериозна нотка в тона. 10 пълни години живея в страна, в която съм една от различните, тоест аз съм от онази другата страна, която ние в България мразим! Колкото и да си кривим душата репутацията ни тук е точно такава, каквото е на циганите и турците в България. За мое щастие спрямо мен наистина никога не съм усещала дискриминация, но прекрасно мога да си представя, че никак не бих се чувствала комфортно, ако беше така. Как тогава за Бога мога да си дам правото да бъда от другата страна, от страната на съдещия?! Та дори самата ми позиция не го позволява! Нали бих била в някакво идиотско противоречие със себе си?

Как бих се чувствала да съм под постоянен прицел, нападки и жертва на фанатични мозъци, за които националността е неприкосновен идеал?

Как би се чувствал ти, ако към твой обичан човек зад граница се отнасят така, както ти често се отнасяш към горепосочените групи от различни.

Как можем изобщо да си позволяваме да съдим някого?!

И нека не мислим, че не е същото, защото не е никак по-различно.

Толерантност означава да бъдеш човек и да видиш в човека човек!

Е, след 10 години осъзнах, че моята “голяма германизация” е направила от мен една по-толерантна и емпатична личност и съм по-щастлива от всякога!🙂

Бъди човек, човече!
Заслужава си.

Малко мъничко юначе

1450072_10201598512263505_1715610202_n

Малко мъничко юначе,
личицето ти сега, аз виждам, плаче,
сърчицето ти се смее от душа обаче
Мило малко мъничко юначе,
като миг ще минеш през живота
и ще се сблъскаш и с оскъда, и с охота
На рамене ще бъдеш носен, но ще носиш и товари
Ръка ще те спаси, но и ръка ще те удари
Ще бъдеш лъган, докато си вярвал безрезервно
доверие ще се наложи да градиш дори с лъжи навярно
Ще вярваш във герои и в чистотата им без корист
(тях няма просто кой да ги пребори)
Рани ще превързваш, но и души човешки ще лекуваш
Безсрамно себе си ще бъдеш, на чужд ще се преструваш
И ще обичаш.
Срамът от дрехите ще се научиш да събличаш
И вярно е – понякога ще се страхуваш
От тревоги разни нощем може да будуваш
Ще се чувстваш роб и господар,
но ще научиш стойността на всеки малък Божи дар
Когато дишаш, ти ще чувстваш свободата
(дори далеч да бъде почвата ти под краката)
Ще имаш чета, но и сам ще бродиш ти по пътя към Голгота
Като миг невидим ще преминеш през живота,
мило малко мъничко юначе.
И нека никога дано не виждам…
личицето ти красиво да се смее,
докато сърцето ти обаче плаче..

На път

Време е да вържа вързопче с безвремие
и да го метна небрежно през рамо.
Недей да ме мислиш – знай, че добре ми е
без излишност, с най-нужното само.
Добре де, ще взема и малко багаж,
но няма съвсем да я пълня торбата.
Ще взема надежда и много кураж
и ето ме, идвам да срещна съдбата.
На тръгване взех си и петте правила –
от днес официално мои закони:
Първо: Живей за мига!
И второ: Не си поставяй окови!
Знай, всяко „после” е измамна илюзия,
всеки план е хазартна игра,
всяко „не мога” завършва със „губя се”
и всяко „обаче” е вече финал.
Трето: Повече никакво бързане.
Спри се да впрягаш сърцето в галоп!
В бързината забравяш, че цялото търсене
не вън, а вътре в тебе се случва. И хоп –
осъзнаваш, че щастие – това е безвремие,
баланс между синьо и жълто,
трепет, усмивка, спокойно вълнение
и в нечия топла прегръдка да бъдеш за дълго.
Наред е и правило четири: Обичай!
И недей да пропиваш сърцето в съмнения.
От страха съблечи го и в любов го обличай!
Забрави за съвети и хорските мнения.
Последното правило пето:
Живей живота със страст!
Каквото е дадено, вече е взето.
Помни: Бъди всичко коз, не всичко пас!
Педала до дупка и стигни своята граница,
а после мини ѝ отвъд!
И ще видиш как неусетно и леко накрая
ще крачиш сияейки по своя си път…

За България с любов

_MG_8492

„… а щъркелите от уличните стълбове тракат с клюновете. Питам се как всяка година намират пътя към дома. Какво ли значи за тях този уличен стълб срещу нашия комин. Две педи е цялото гнездо, но нали тези две педи са домът им! Хубаво е, че летят, така за тях няма и никога няма да има граници. Та нали всичко е кръговрат, и да бързаш, и да не бързаш – шо е „пишано“, рано или късно ще те стигне…“ (из „Дядо“ на Георги Бърдаров)

__
Краят на юли е. Германия. О, чудо! Лято е! Жега е. Влага е. Народът е хвърлен в шаш от този природен феномен и не може да си намери място от еуфория! Всички са щастливи! На всеки квадратен метър затревена площ има по двама, събиращи жадно витамин Д по бански. А вечерите почти не можеш да видиш човек със шал!!! Толкова е хубаво!

Но не щеш ли, този феномен продължава вече повече от обичайните за географските ширини две седмици и вместо радостни възгласи, по трамваите слушаш само и единствено оплаквания…. „Ох, тази непоносима горещина! Толкова е задушно!” – чуваш ги да мрънкат постоянно и инертно, ей така – за да проветрят вътрешната си флора, може би. Става ми мъчно за тях.  „Колко ли им е тежко?” – питам се аз и ги поглеждам с тъжен, състрадателен поглед и с лека, крива усмивка… Но не ги виня! За тях това явление е чисто и просто противоестествено! Никой не казва, че трябва и те като мен да са свикнали на горещина, която започва през май и свърша чак септември. Те си знаят – от края на юли до началото на август и толкова. В този момент аз леко завъртам очи нагоре и тайно благодаря на Господ, че ме е дарил със щастието да знам какво е истинско лято! И изведнъж ме обзема онова чувство на принадлежност и ме жегва под лъжичката.
Пътувам си в трамвая до плувналите в пот Хилдегард и Гертруд и си мисля за моята България…

Там, където лятото мирише на прегрял асфалт, печени чушки и лютеница и където на масата – онази с мушамата на червени карета, под лозницата в къщата – винаги има ябълки и дюли от градината! Ама те не са никак перфектни, знаеш ли? Всяка една си е по своему деформирана,  с различни големина и нюанс, натъртени и с черни петънца… като че ли само на мирис го докарват еднакво! И тук-таме се среща някое и друго червейче вътре – за разкош! Но са истински. Толкова, толкова истински! И буквално пълни с живот.
На правилното място е хвърлил Господ семето ми! Макар и там.. хората да говорят високо („Колко просташки, колко нелепо!”);
да ядат салата, картофи, пържени риби от една чиния („Бацили, бацили! Ауууу!”);
да си ходят на гости без покана – просто ей така („Натрапници, нахалници! О! Небеса! Ами, ако имах вече план?”).

Знам, щъркел съм. И е хубаво, че летя.. но всяка година щом се затопли намирам пътя към дома. И по-добре не питай какво значи това за един щъркел! Колкото и малко да е гнездото му, това си е неговото гнездо!

_MG_8553.
Карай към вкъщи!

Казах ли за хората? Истинските хора. Онези с топлия пламък в очите, коите отразяват цели истории в тон сепия. Именно погледът е този, който говори без думи със сърцето на другия.
Дали има по-силна и неподвеждаща връзка от тази?

_MG_7891
В погледа на човек се крие душата му! И да, аз все още вярвам в доброто!

Ех, обичам я България!
И нейния въздух. Горещ и сух. Жегата! Обичам я тази българска жега, за Бога! И наситеното едноцветно небе, и маранята над асфалта! Шарените къщи в моето градче. Паветата. Боровата гора. Планината. Еех, планината! Езерата. Морето. Солта по телата (за вкус!). Сутрешната роса. Мъглата над язовирите по изгрев слънце.. И мокрите и кални обувки, с които сме пресичали нейзажи. Обичам! Обичам спонтанното ходене на горещи минерални извори в 2 през нощта. Обичам песента на щурците. Обичам светулките – тези малки нощтни ангелчета, които превръщат почти цялата си енергия в светлина! Да! Не бива да забравяме, че все пак най-силната светлина се крие не другаде, а в живия организъм!
Знаеш ли, тъжно е, но светулки в Германия почти няма…

Да, толкова обичам страната си, че не искам да остане непреоткрито от мен кътче!
И не искам покой, искам движение! Все пак щъркел съм. И съм щастлива! Щастлива съм, когато съм на път и когато се променям в движение. Тогава всичките ми сетива крещят:
„ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ!”

_MG_0066.
За къде сме без приятелите? – Сам човек – само за тоалетната!

И знаеш ли, искам да попия всичко като с гъба. Да запазя всеки момент в съзнанието си. И не само. Искам след това да покажа на целия свят моята България – такава каквато я виждам аз – селективно филтрирана от негативизма на ежедневието и с двойна доза любов за баланс.

Снимам!

И ако чрез този пост успея да накарам поне още 3-ма човека да станат от кафетата, където обикновено прекарват свободното си време, да грабнат раниците и да тръгнат из страната – да я опознават и преоткриват, то работата значи съм си я свършила повече от чудесно и съм успяла да предам поне част от заряда, с който моите приятели и аз преоткривахме родината си!

И няма как – един ден ще остареем и ще си мислим за всички (несбъднати) истории, които бихме могли да разказваме!

Затова живейте сега, живейте със страст и скицирайте историите си, ако ще и на салфетки!🙂

_MG_9632

_MG_6935
Пилее ми се. Ей така, по вятъра –
внезапно, по човешки, от душа.
Все искам с нещо да запомня лятото.
Но нещо синьо… Като тишина…
Раздава ми се. Взех каквото имам
и пръснах го в безкрая – да лети.
Събрах във шепа всичкото си минало,
и сякаш заприлича на мечти,
които са заченати от бъдеще.
Кому е нужно нещо да спестява?
Животът е поредица от пътища,
и всяка крачка ни се подарява –
по-истински, без сметка, от душа.
Пилее ми се. Как ли ще ме спреш?
Единствено разчитам на това:
с две тихи думи да ме събереш.
(Мира Дойчинова – irini)
_MG_0089
Когато виждаш със сърцето си, навсякъде срещаш сърца!
„Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден –
просто няма какво да се случи…“
„Тук трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма.
Тук по тъмно започва денят
и завършва със първа програма..“
„Да, така е във малкия град,
този град старомоден и скучен ,
в който друго, освен да се влюбиш
просто няма какво да се случи!“
Майчице, никога не остарявай!
Бъди като липовия цвят –
макар през юни той да прецъфтява
той никога не губи своя аромат!
Пожелавам си от все сърце някой ден моите собствени деца да имат късмета с баща като моя!🙂
_MG_8093
Рила // връх Мусала, поглед към Маричините езера
_MG_7879
Рила // Мусаленски езера
_MG_0226
Пирин // Жабешкото езеро и Муратов връх
И една представителна жабка пред него!
Пирин // Поглед от Полежанската порта към Горно Полежанско езеро (най-високо разположеното езеро в България), Попово езеро, Джангала
233
Пирин // Горно Газейско езеро и зад него връх Голям Полежан
_MG_0291
Пирин // Долно Василашко езеро
_MG_0473
Пирин // Горно Газейско езеро
_MG_7078
Родопите /връх Орфей (Карлъка)/ със сестра ми по душа Марина (За България с любов)
_MG_7191
из Родопите
Родопите // „Чудните мостове“
Родопите // Широка лъка
_MG_1601
Родопите // язовир Беглик
_MG_1142
Родопите // язовир Беглик
_MG_1575
Родопите // язовир Беглик
_MG_1567
Родопите // язовир Беглик
_MG_1556
Родопите // язовир Беглик
_MG_8643
Враца и Врачанският Балкан
_MG_8743
пещера „Божиите очи“, Карлуков
_MG_9090
Водопад „Момин скок“ // Емен
_MG_9190
Водопад „Момин скок“ // Емен
_MG_9047
Някъде над водопад „Момин скок“ край Емен
_MG_9312
Русе
_MG_9346
Ивановските скални църкви край град Русе
_MG_9744
нос Калиакра

Киноа Суши

Киноа Суши

Аууу, че изчанченоо – суши, че при това не от какво да е, ами от киноа! Брей..
„Тая киноа сега от де да си я купя, кажи ми!”
Знам. Не живееш ли в по-голям град, трудно ще я намериш. А намериш ли я трябва да бръкнеш леко по-дълбоко в джоба с кеша. Но пък храната си я бива откъм хранителна стойност и е в пъти по-полезна от обикновения бял ориз, който всъщност е основата на сушито. Затова предлагам тази алтернатива, но искам да отбележа, че с ориз става по еквивалентен начин.

Ето и предимствата на киноата:
– не съдържа глутен (предимство спрямо пшеничените продукти);
– високо съдържание на ПРОТЕИН (14гр/100гр) и то висококачествен, тъй като за разлика от повечето растителни източници, киноата съдържа  значително количество от незаменимите аминокиселини Лицин и Метионин и това я прави изключително ценна храна при един вегетариански и най-вече вегански начин на живот.
– Желязо (около 3мг/100гр киноа = 20-25% от необходимата дневна доза)
– Калий (562мг/100гр киноа = 25-30% от необходимата дневна доза)
– Магнезий (198мг/100гр киноа = 57-60% от необходимата дневна доза)
– Калций (25мг/100гр киноа = 2,5% от необходимата дневна доза)
– Фосфор (592мг/100гр киноа = 50-60% от необходимата дневна доза)
– Цинк (2,247мг/100гр киноа = 7% от необходимата дневна доза)
– Витамини от В-групата (В1 (100гр киноа покрива 46% от дневната нужда), В2 (4%), В3 (25%), В5 (20%), В6 (10%), В7/Биотин (4%), В9/Фолиева к-на (12%)

/Източници на информацията и стойностите: NutriGuide® и Prodi®/

Както вече казах, при липсата на киноа, може да се използва и бял ориз разбира се, но все си мисля, че този, който успее да намери листа за суши (Нори или друг вид), все ще има достъп и до киноа.🙂
„Ама няма ли да ми излезе много скъпо, бе?”
Признавам си, не знам! В Германия за около 15€ можеш да направиш 80 суши-хапки, като единствено водорасловите листа са малко по-скъпи (4-5 евро) и необходимата бамбукова подложка – която се купува само веднъж естествено – също струва някъде толкова.
Но все пак давам рецептата, ако някой реши да пробва!🙂

Киноа Суши

_MG_0485.

Продукти:

1 чаша киноа (200 гр)
1 с.л. оцет (оризов принципно, но и друг става)
1 с.л. ситно настърган джинджифил
½ с.л. мед
сол
4 Нори-листа
1 шепа предварително накиснати орехи, кашу или слънчогледови семки
½ зряло авокадо
сокът на 1/3 лимон
стръг босилек
1 морков
няколко листа от маруля/ друг вид зелена салата/ спанак/ …
краставица

+ бамбукова подложка, с помощта на която се вият суши-рулата (виж снимката по-долу)
/Предпологам, че там, където се продават Нори-листа, може да се закупи и такава подложка/

Начин на приготвяне:

1. Киноата се измива и се поставя в тенджера. Добавят се 2 чаши вода и се изчаква да заври. Добавя се ½ ч.л. сол, след което температурата на котлона се намаля, така че цялото да къкри, а не да ври бурно. Киноата е готова, когато тя попие изцяло водата. Нищо не се прецежда!

2. Оцетът се смесва с настърганото парче джинджифил и с меда и така получената смес се добавя към вече сварената киноа. Разбърква се хубаво и се оставя на страна да изстине, като е хубаво да се покрие с кърпа. Ако всичко сте направили както трябва, киноата става леко лепкава и идеална за приготвянето на суши.

3. Накиснатите орехи/кашу ядки/ семки се смесват с авокадото, лимоновия сок и босилека, добавя се щипка сол и черен пипер и се пасира до хомогенна смес с конзистенцията на пастет за мазане на филийка.
(Лимоновият сок тук се добавя най-вече с цел авокадото да запази цвета си, иначе потъмнява.)

4. Морковът, краставицата и зеленолистният зеленчук (или салатата) се почистват, измиват и режат на тънки ивички.

5. Следва същността при приготвянето: Завиването на рулата!
Вземете едно Нори-листо и го поставете върху бамбуковата подложка,  като оствавите 2 см разстояние в началото на подложката. Разстелете сварената киноа върху предната половина от листото и в средата наредете плънката (зелени листенца, ивички морков, краставица и малко от ядковата паста) и завийте рулото с помощта на бамбуковата подложка като притиската хубаво сместта, с цел да си остане в средата на рулото (Виж снимката по-долу или си пусни ей това YouTube-видео примерно: http://www.youtube.com/watch?v=kluFXL_tfEg). По-опитните разделят Нори-листото на половина, но така е по-трудно завиването. За начинаещите пропоръчвам да си взимат цялото листо. Аз лично с половинката не успях.

6. Накрая с помощта на много остър нож се нарязва ролката на 6 или 8 парчета (препоръчвам 8, че иначе хапките стават много големи).

КиноаСуши/стъпки

Това е! Плънката всеки може да си я направи както поиска! Моето предложение е само един от многото варианти!
Да ви е сладко или както се казва на японски: ボナペティ!;)

КиноаСуши2

Панелети – испански сладки за всички светци (Вси светии)

Панелети – испански сладки от картофи и бадеми за Вси светии

Всеки е чувал за добре познатия рекламен слоган „Неочаквано добра комбинация“! За „3 в 1“ не знам дали важи, но за тези испански сладки определено ДА! Като видях какви са съставките първоначално реших, че нещо не съм прочела както трябва и се върнах три пъти на тях, докато не се уверя, че проблемът не е в моето късогледство и че наистина се правят от… картофи!
Абе направих ги въпреки известната доза скептичност и какво се получи накрая? Точно неочаквано добра комбинация между картофи и бадеми!

Панелетите са типично испански сладки, които традиционно се приготвят за Вси Светии (1.ноември) и също толкова традиционно се похапват задружно на семейната им празнична трапеза.
Какво им е хубавото и защо изобщо реших да споделя рецептата?
1. Правят се много лесно и изискват много малко и все достъпни продукти;
2. Стават наистина много вкусни и..
3. Досега не бях чувала за тях, нито пък виждала подобна рецепта из познатите ми готварски сайтове и блогове и мисля, че би била интересна и полезна за един или друг – било то запален хоби-кулинар или пък абсолютен новак в кухнята, тъй като стават мега лесно и човек просто няма какво да обърка!:)

Та…

Какво ми е необходимо?
500 гр мелени бадеми
200 гр захар/заместител (кленов сироп, сироп от агаве, стевия, меласа,  …)
200 гр картофи
кората на 1 лимон (био)
1 яйце (опционално)

Начин на приготвяне:
Картофите се сваряват и се правят на пюре.
Смесват се с мелените бадеми, захарта (алтернативата) и настърганата кора от лимона.
Получава се тесто, наподобяващо марципанова маса. От него се правят сладки в различна форма – топчета, сърчица, звездички, цветенца, котета, кучета, динозаври и те така нататък.. екзотичните форми всеки сам си ги избира;) В някои може да се сложи парченце портокал (става супер) или кокос, ядки…
По рецепта топчетата (или динозаврите, защо пък не:Р) се овалват в едно разбито яйце; по желание се овалват допълнително в начукани бадеми или кокос, нереждат се в тавичка (или просто върху хартия за печене) и се пекат около половин час на 170-180° докато не станат златисти на цвят. Яйцето обаче може и да се пропусне и да се замести с разтопено на водна баня кокосово масло.

За декорацията всеки може да извика на помощ собствената си креативност!;) Аз някои декорирах с нар. Става ефектно – и вкусово, и визуално!
Да ви е сладко – и на вас, и на вси светиите, и на вси испанците!:)
Buen provecho!

Панелети – испански сладки от картофи и бадеми за Вси светии